„ВРАТИЦА”
Траян Първанов (1942-1994 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Александр Борисов
Траян Първанов
ВРАТИЦА
Сред скалистите длани под храсти горчиви
тук и там е прораснала в стръкче тревата
и природата сякаш отдавна почива,
замълчала с дълбокия зной в синевата.
Хвърля слънцето, ниско в завоите спряло,
тежък сок над горещото кипнало пладне.
По лицето му – синкаво, жадно и бяло,
даже сянка на птица не смее да падне.
И просторът бездънен среднощ се отрони –
над пропукани камъни синя комета
да олекне на звездните огнени клони
и по пътя към стръмното да ми посвети.
В тази тежка Вратица – безсънни пазачи –
търсят вечност наоколо само орлите.
Песъчинка съм аз и след миг ще прекрача
да се върна в големия свят на скалите.
Траян Първанов
ВРАТИЦА (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов)
Средь скалистых отрогов, где кусты краснотала,
Тут и там прорастает стеблями трава,
Где природа в округе давно отдыхала,
Зноем позднего лета молчит синева.
Солнце низко и мечет лучи свои смело,
И полуденный сок изливается всласть.
По лицу моему – сине, красно и бело,
Даже птичая тень не посмеет упасть.
И в бездонных просторах, тут в полночь упала,
Проломила каменья планета – звезда,
И ветвями огня в небесах просияла,
Крутизной обозначила путь мой до дна.
В той суровой Вратице – бессменно сторожат,
В вышине ищут вечность лишь только орлы.
Я песчинкой вернусь, пусть меня не тревожат,
В тот божественный свет на вершину горы.